Слънце, кипариси, вино, история, Италия!
Но ако ни попитат за Ренесанса – казваме Тоскана.
А какво е Тоскана без Флоренция?
Както писах в предишния си кратък пътепис за Пиза, дойде време да посетим Флоренция.
Тук ще понапиша повечко, за да е сладко.
Поне три дена отделете на Флоренция. Дори е добре да отседнете там, специално за тази цел. Ние решихме да отделим един ден, за да си изпълним програмата за пътуването си из Тоскана, която включваше и други места, но за тях по-късно.
Влакът е най-удобният и сигурен транспорт в Италия. Влаковете са редовни, чисти и с много добро разписание. Билетът до Флоренция ни струваше по 8 евро на човек, а с обратен малко по-евтино -14 евро. Не помня съвсем цените и затова няма да им обръщам много внимание, но не намерих обекти, за които цената да е неадекватно висока.
И така – тръгваме за Флоренция!
Пътят до там е около час. Флорентинската гара е ОГРОМНА! Такова стълпотворение на хора и езици не бях срещал никога. Явно малко съм пътувал 🙂
Ние пристигнахме на Firenze S. M. Novella, която е в центъра на града. До гарата има огромен разклонен подлез, от който се отправихме към ренесансовата мека на Италия.
Първите забележителности са катедралите Санта Мария Нувела и Санта Мария Маджоре, с нейната пищна вътрешна обстановка и готически орган.
Не пропускайте базиликата Сан Лоренцо. В нея се влиза с вход от около 12 евро, но може избирателно да купите билет само за катедралата, защото билетът включва и посещение на музея.
Това е една от най-старите катедрали на Флоренция. Съвременното здание е на известния архитект Брунелески и е в романски стил. Вътрешността на храма красят много произведения на изкуството: статуи на Донатело, украшения за стари ризници, също дело на Донатело, саркофагът на Пиеро и Джовани Медичи, изработен от Верокио, надгробията на Медичите, работа на Микеланджело. Тук почиват най-известните членове на фамилия Медичи – от Козимо Стария до Козимо III.
Отстрани на катедралата, в сянката на площада, непременно посетете кафенето “Тrattoria San Lorenco”. Там са майтори на ароматното италианско кафе и капучино, на което може да се насладите с парче торта от богатия избор на заведението. Макар да бяхме станали и тръгнали рано, вече напичаше слънце и вероятно може да си представите с какво удоволствие се наслаждавахме на хорската глъч от прохладната сянка с капучино в ръка!
На две крачки от Сан Лоренцо е и прочутата Санта Мария дел Фиоре с нейната красива камбанария – емблемата на Флоренция. Дело на същия този Брунелески, това е първата в световната практика катедрала, която завършва с купол, с почти идеална форма.
Пред нея е изграден баптистерий за кръщенета “Сан Джовани Батиста”, чиито три огромни метални врати са едно велико творение на изкуството. Едната е дело на Андрея Пизано, другите две – Лоренцо Гиберти. Една от тях – източната, е позлатена и наречена “Вратите на Рая”. Добре че съм висок, та можах да ги разгледам добре, защото около баптисерия винаги има тълпи от шумни туристи, в болшинството си от Азия. В този баптистерий е кръстен Данте Алигиери.
В базиликата Санта Мария дел Фиоре се влиза с вход, но опашката я опасваше ИЗЦЯЛО, беше дълга над 300 метра, но ако разполагате само с един ден време, това е престъпление.
Пространството около базиликата се е оформило в своеобразен площад, около който са се разположили множество ресторанти и питейни заведения, улични музиканти и дори централата на прочутите сладоледи Маgnum, на витрините на която имаше една жестока изложба на различни дизайнерски изпълнения “на клечка”.
Посещението на базиликата дава възможност на желаещите да се изкачат, както на терасата на камбанарията, от която се разкрива обширна гледка към центъра на града, така и по купола, на върха на който също има площадка за туристи. Там си е малко страховито и ветровито, но пък усещането било, като да си се изкачил на …хилядник, разправят.
Продължавайки нататък по основния туристически поток, изведнъж попадате на огромен площад, с фонтан в центъра и завършващ с помпозна арка в западния му край. Това е Площадът на републиката. Там има постояно присъствие на улични търговци и изключително красива детска въртележка. Странно, но по това време в Италия навсякъде срещахме образа на палавата Маша от популярния анимационен сериал Маша и мечока, в съвременния му 3D вариант. Препоръчвам го на всеки, който не го е гледал вече. Макар и руски, в него почти няма реч, така че ще е разбираем за всеки.
Та образите на Маша и мечока бяха навсякъде и под всякаква форма – фанелки, балони, книжки, пъзъли, 3D модели и дори на знаменца.
И ето, изправяме се пред фамозната фасада и кула с бойници на сградата на Градския съвет – Палацо Векио (Palazzo Vecchio) и площадът на Синьорията (Общината) пред нея. Тук са се събрали огромно количество ренесансови и барокови красоти, погледът ти се замъглява и ти се приисква да поседнеш. А и има къде – наоколо е пълно, естествено, с множество места за отдих с чаша бяло вино или чинцано. Мощни вентилатори на открито, водни озонатори, палми в огромни кашпи, меки дивани – ееех! И сенки, и аромати, ммм – и толкова красота наоколо!
Посещенията в Палацо Векио са безплатни на първия етаж, но за експозициите нагоре се купува билет. Цените за повечето места съм посочил в края на пътеписа, както и работното време. То се мени според сезона, така че актуалността му може да си проверите сами по интернет.
Нека не забравяме, че дворецът си е действаща градска управа – там постоянно пристигат сватбени процесии да подпишат. По стълбището му постоянно сноват костюмирани служители, посрещат се делегации, гости на Общината.
Площадът е осеян с пъстроцветни петна сватбари и туристи, цветните чадъри против слънце на японките и ярките жакети на китайците.
Встрани от Палацо Векио, в сянката на площада е великолепната Лоджия дей Ланци – закрита тераса с колонада, запълнена със скулптури на знаменити автори от епохата на Ренесанса.
Днес Лождия Ланци представлява галерия под открито небе, с експозиция на скулптурни копия на събраните в близката Галерия Уфици оригинални статуи. Тук са “Персей с главата на Медуза в ръката си” на Бенвенуто Челини, “Похищението на сабинянките” и “Херкулес” на Джамболоня. Древноримско копие на древногръцката скулптура “Менелай с тялото на Патрокъл”, “Похищението на Поликсена” на Пио Феди, а също и няколко антични женски статуи.
Пред главния вход на двореца е изложена скулптурата Давид на Микеланджело – може би най-известното скулптурно произведение в света. Това, разбира се, е съвършено точно копие на оригинала, който се съхранява в Галерия Уфици в близост.
Отстрани на Палацо Векио има грандиозен фонтан с мраморна група препускащи коне и статуи. За съжаление, вода в него нямаше, и това ни лиши от пълното удоволствие, което можехме да изпитаме.
Преминавайки край пиацата с файтоните за разходка, нахранихме конете с просо и продължихме в квартала зад Палацо Векио, изпъстрен с шарените сергии на уличните търговци на сувенири. Там уличките са съвсем тесни и може да се загубиш, защото очите ни шарят по менютата на многобройните ресторантчета и бистра, които са на всеки ъгъл. Навсякъде красиви фасади, каменни стени, почернели от хорската тълпа, едри калдаръмени блокове, излъскани от вековете и мирис на история.
Галерия Уфици има една особеност – елегантен коридор, който е свързвал през реката двата двореца. Днес този коридор е превърнат в картинна галерия.
Той е построен така, че да изглежда като поредица от сгради и на практика е бил таен. По него владетелите Медичи са посрещали любовниците си, приемали са тайни пратеничества, плетели са интриги. Този коридор преминава над река Арно, покатерил се върху моста Понте Векио (Ponte Vecchio) и завършва на отсрещния бряг в двореца Палацо Пити (Palazzo Pitti), чиято огромна и красива градина се изкачва постепенно на един от красивите хълмове, опасващи Флоренция от юг. По този хълм ще се изкачим след малко.
Но нека първо се спрем за малко на моста. Флоренция прелива от бряг на бряг през 13 моста, но Понте Векио е най-известният сред тях. Той е и едно от най-сниманите места в Италия. Може би защото от него се открива страхотна гледка към реката, с два двореца от двете ѝ страни и хълмове в далечината. А ако всичко това е подправено с пухкави облачета на лазурно синьо небе – за място за снимка може да се стигне дори до драматични сцени. Както това се случи на нас с една нахална китайска дружина. Но ние сме от Балканите, а те не знаеха това. Е – разбраха.
Мостът, по стара еврейска традиция, е застроен и от двете си страни и образува кокетен коридор с дюкянчета на бижутери отляво и отдясно.
В средата мястото се открива към реката и там е поставен единствения в света паметник на бижутер – този на Бенвенуто Челини. Всъщност той е известен като скулптор (статуята на Персей, държащ главата на Горгона), но тук е в качеството си на бижутер.
След като преминете моста, свивате наляво и ще видите една къща с арка под нея, под която минава улица, поемаща леко, но устремно нагоре. Тя изкачва близкия хълм и води до фортификационната крепост Белведере (Forte di Belvedere, в превод “Крепост с красива гледка”).
Преди да продължа бих искал да ви обърна внимание на една занимателна вещ.
Белведере, както и Палацо Векио имат много силно сходство с нашия език или поне с групата славянски езици, сред които е и българският. Да разгледаме например Белведере – тя е съставена от бел и ведере. Bel, bella е хубава, красива (belladonna означава красива жена или просто красавица). А какво е vedere? Преводът е гледка, но то е близко до нашия език – виде, виде ли, видяли. Шопите така и казват “видé се, че ще се мре”. Подобно е и положението с името Палацо Векио – народното събрание на Украйна се нарича Вече. Тоест точно същото Събрание на старейшините, по италиански синьорите, а оттам и площада на Синьорията.
След това кратко отклонение, защото етимологията на думите е моя страст, нека продължим да се изкачваме по равната, но стръмна уличка Costa S. Giorgio. Oт двете ѝ страни кокетно са накацали аристократични вили и дипломатически мисии. Там се намира и къщата на Галилео Галилей, известният астроном и учен.
Изкачването става по-леко, когато виждаме, че постепенно се приближаваме към заветната цел, която си бях поставил още в къщи – да се изкачим и снимаме Флоренция от онова място, от което са направени най-красивите панорами на града. Това е знаменития хълм, на който е площад Микеланджело и най-високо разположената базилика Сан Салваторе ал Монте (Chiesa di San Salvatore al Monte). Тя така е и наречена – Свети Салвадор на хълма.
От площада със неизменната скулптура на Давид, а особенно от портите на църквата, панорамната гледка е нещо, което остава за цял живот. Особено на залез слънце, когато острите върхове на кипарисите се конкурират с високите кули на катедралата Санта Мария дел Фиоре и Палацо Векио.
Спускайки се покрай крепостната стена, опасваща Градините Бардини (Giardino Bardini – отнoво сходство на думите), достигаме китния малък площад Piazzetta di San Miniato с неговите отлични кафенета и предприемаме последен щурм на поредния хълм към площад Микеланджело.
Извитият път нагоре разкрива умопомрачителни гледки, а налягалите в сенките хора ни подсказват, че не само на нас е било трудно. Оказвайки се горе на площада, разбираме, че не може да избягаме от азиатските тълпи, които не ни оставят дори да си хапнем спокойно сладоледа.
Ние им отмъстихме, като бавно и с наслада си ближехме сладоледа, седнали на пейката пред паметника на Давид и не им давахме да си направят нескончаемите селфита, без да ни вкарат и нас в кадър. Освен това оплакнах окото!
Големият паркинг беше поел множество автобуси, но ние блаженно си завиждахме, защото туристите в тях бяха лишени от всички тези приключения и гледки, на които ние се насладихме този следобед. Освен това повечето след малко си заминаха, а ние останахме да чакаме залеза.
Ако сте отседнали в или около Флоренция, да посрещнете нощта горе на хълма въобще не е проблем, дори спускането под светлината на фенерите и множеството заведения и музиката си е страхотно преживяване. Но това може да си позволите единствено, ако сами си планирате пътешествието. А колко по-лесно това ще стане с помощтта на чудесните турове на Fly Cheap Trips! “Оля и компания” ще се погрижат за Вас, при това – с усмивка.
В църквата Сан Салваторе ал Монте отново попаднахме на сватбена церемония. Бе предивидено младоженците да си тръгнат с реставриран стар автомобил, който на фона на флорентинската панорама, изглеждаше шикарно. В края на церемонията закънтяха църковните камбани и това придаде на всичко наоколо неочаквана тържественост и мило очарование.
Към църквата има антична аптека, в която се продават билки, специални отвари и сувенири, естествено.
На спускане от хълма, слезте към реката, за да разгледате единствената запазена в истинската си височина флорентинска порта, част от крепостната стена на града – вратата на Свети Никола (Porta San Niccolò). До нея на самия бряг на реката ще откриете местния флорентински плаж, на който, направо на пясъка бяха инсталирали дансинг, готов за нощните подвизи на местни и гости.
През цялото наше пътешествие ползвах безпогрешната навигация телефона си – Lumia, който работи на Windows Phone. Характерна особеност на вградената програма за навигация и информационно ориентиране е, че тя ползва самата GSM система от клетки, за да се позиционира. Телефонът няма GPS антена, защото не му е нужна. Предполагам, че новите версии на Андроид подобряват позионирането си, полвайки интернет свързаността или ползват и те подобен метод от клетките, но през 2015 година това не беше толкова разпространено. Освен това тогава имаше платен роуминг, а моят телефон ни ориентираше изключително точно (до конкретната маса в ресторанта), без да се налага да включвам интернета му.
Благодарение на него бързо и успешно се добрахме до гарата и благополучно пристигнахме в квартирата си в Пиза. Дори имахме време да хванем местния супермаркет и да ни нарежат огромни резени мортадела с маслини. Когато разбраха, че сме туристи (а пазаруваме от техния скромен магазин) ни обясниха, че мортаделата е на промоция и ни се полагат комплект чашки за ракия като подарък.
Та така. Един славен ден премина и завърши в меката нега на залеза. Преизпълнени с впечатления, охотно отворихме по бутилка студена бира на терасата.
А, щях да забравя!
Въобще не очаквах да намеря добра бира в Италия. Вино – да, но бира! Идвахме от Германия все пак! Оказа се, че имат немного, но доста популярни марки. Една от тях ни изненада с превъзходно качество на наш вкус, препоръчваме я на всички. Ето тази!
И като споменах Германия, нека отбележа, че поне в Пиза, цените на храната и то от супермаркетите, бяха почти тройно по-високи, отколкото аналогичните в Германия. Това за нас бе голямо откритие и изненада съответно. Нещо, което не знаехме и не бяхме предвидили в бюджета си. Уж градът е студентски, а…
А сега нека ви запозная с някои цени на входни билети и работното време на повечето забележителности на Флоренция:
Купола на Дуомо – 6 EUR (раб. време 9.00-19.30ч., събота 8.30-17.00ч. (затворен в неделя);
Баптистерио на Дуомо – 3 EUR (раб. време 14.00-19.00ч.);
Параклис на Медичите „Сан Лоренцо“- 6,50 EUR (раб. време 8.50-18ч., неделя 8.30-13.50ч. (затворен в понеделник);
Галерия Уфици – 6,50 EUR (при временни експозиции, таксата за вход се увеличава) – раб. време 8.30-19.00ч., 8.30-18.00ч. неделя, почивен ден понеделник;
Галерия Академия – 6,50 EUR (раб. време 8.15-18.50ч., затворена в понеделник);
Двореца Пити – Галерия Палатина и апартаменти реали – 11,50 EUR (раб.време 8.15-18.30., затворен в понеделник);
Двореца Векио – 6 EUR (раб. време 9-19.00ч., четвъртък 9-14.00ч);
Къща-музей Данте – 4 EUR (затворена в понеделник и четвъртък),
Църква-пантеон Санта Кроче – 5 EUR,
Къща – музей Микеланджело – 6.50 EUR – раб. време 9.30-14.00ч., (затворена във вторник).
Пламен Иванов Кочев