Слънце, кипариси, вино, история, Италия!
Но ако ни попитат за Ренесанса – казваме Тоскана.
Но Тоскана не е само история и Ренесанс.
Да, тя също има море! И чудесни плажове!
Ливорно е един от големите пристанищни градове на Тоскана, с масивна крепост в центъра на града. Но не на хълм, както вероятно ще си помислите, а заобиколена от вода, при това морска.
– Е как така? В центъра на града, а с морка вода? – ще ме попитате.
– Вода от множеството канали, опасващи града. – ще ви отговоря.
Да, Ливорно също има канали, пълни с паркирали моторни лодки, с мостове под уличните артерии на града.
Но преди да се разходим из този пристанищен град, нека се отбием малко по на север от Пиза – в романтичното градче Лука.
На половин час с влака от гарата на Пиза, за 7-8 евро в двете посоки ще си направите такъв невероятен подарък, за какъвто не сте и мечтали. Повярвайте ми – спомените ми от Лука, няма да ме напуснат до края на дните ми. И ще са винаги топли в душата ми и ясни пред очите ми, както сега, когато ги описвам.
И да – ще го посетя пак, защото неговото очарование е в това, че е далече от туристическите тълпи, запазвайки очарованието на тихата Италия. Туристи има, разбира се, при това не малко, но те са някак “тихи”, вероятно защото не са концентрирани на едно място. Центърът на Лука е едно стегнато с крепостна стена пространство, прорязано от тесни, сенчести улички, високи красиви сгради и традиционните за тази част на Италия, семейни кули.
Като споменах стената да ви кажа – тя е една уникална постройка. Добре укрепена фортификационна бетонна конструкция от звездообразен тип, стената на Лука е разположена около средновековния квартал на града, отвсякъде опасана отвън с широка тревна площ. Днес тя е оформена в парк, дълъг 2 км и има няколко портала. Стената е масивна и много широка, толкова че върху нея минава широка алея за разходки, с вековни дървета от двете ѝ страни. Пълно е с почиващи си и разхождащи се хора, има къде да хапнеш или да се разхладиш с напитка.
В 19-ти и началото на 20-ти век тази алея е била павирана и по нея са се движели автомобили и камиони. Това я прави единствената крепостна стена в света с транспортни фунции. Такива са те и днес, но само за детските колички и велосипедистите.
Между другото, ако си наемете велосипед, ще разберете какво облекчение е в горещия ден.
Гарата на Лука се намира в непосредствена близост до крепостната стена. Слизате от влака и след минута сте в средните векове!
Старинния квартал на Лука е съхранил духа на италианското Възраждане, което те наричат Ренесанс. Разхождайки се по тесните прохладни улички ще минете покрай няколко катедрали.
Катедралата на Св. Мартин, край площад Antelminelli, базиликата San Frediano до северната порта на крепостта, църквата Santa Maria Forisportam до ботаническата градина, както и църквата San Michele in Foro. До последната църква се намира къщата-музей на Джакомо Пучини, в която той се е родил, на адрес Корте Сан Лоренцо 9.
Днес къщата е музикално училище, но има и малък музей с лични вещи на композитора. Недалеч от Сан Микеле ин Форо се намира църквата Сан Паулино, в която младият Пучини се е упражнявал да свири на орган. Църквата е построена върху останките на по-ранна, посветена на първия епископ на Лука, светецът-покровител Свети Паулинус, чиито мощи се съхраняват зад олтара.
Една от уникалните забележителности на Лука е овалният площад, формирал се върху руините на античен Амфитеатър, а може би арена. Това е площадът Piazza Amfiteatro.
Площадът е приютил множество ресторантчета и магазинчета за сувенири. Там опитахме няколко вида от местната марка бира La Petrognola. http://www.lapetrognola.com/it/
Те се отличават с особенния си плодов аромат, но не ме впечатлиха като пиво. Трогателната атмосфера на площада приканва към почивка в знойния ден, подкрепена с хладна бира и закуска.
Площадът има четири изхода, ориентирани почти точно по посоките на света, и така се явява всъщност кръстовище на две улици. Ако излезете от площада през източната му порта след малко погледът ви се насочва към разлистения покрив на най-високата кула на Лука – Torre Guinigi. Казвам разлистен, защото на покрива на кулата растат истински големи дървета. Заради това, гледката към върха на кулата е твърде необичайна.
Всяка по-богата фамилия е построила в града по една такава кула, украсявайки я с различни архитектурни елементи. Изявявайки се по този начин, мерейки си … кулите, богатите семейства са подчертавали икономическия си успех, преобразявайки архитектурния профил на града.
Днес тези кули се радват на изключителен интерес сред туристите и са може би най-впечатляващата атракция в града. Освен нелекото изкачване, те предлагат запомняща се панорама над покривите на града, особено в късния следобед. Горе аз престоях повече от час, търсейки с телеобектива си интересни детайли.
Разнообразието от малки тераски и покривни пространства, обилно залесени с декоративни храсти и дръвчета, за мен беше едно малко откритие, което запечатах в множество снимки.
Входът за кулата беше 4 евро, а изкачаването е само пешком.
Съвсем близо до кулата на семейство Гуиниджи се намира и една малка православна църква – неочаквано за мен откритие. Тя се нарича Parohia Ortodoxă Română.
Отбийте се и в Museo Nazionale di Villa Guinigi. Музейната сбирка е богата и ще ви потопи напълно в епохата на ранния Ренесанс.
Оттам, следвайки един от каналите с течаща вода (да, и тук ги има), преминавате покрай красивата градина на Villa Bottini и се озовавате пред източната порта на Лука – Porta San Gervasio – една солидна крепостна постройка, с по една бойна кула от двете ѝ страни.
На площадачето пред нея, за моя изненада, имаше чешма с вода, годна за пиене.
Вече освежени, влязохме в Ботаническата градина на Лука. Входът беше 5 евро мисля. Тя се намира досами крепостната стена, в юго-източния ѝ край. Градината е богата на растителни видове – цветя, дървета, кактуси и всичко цъфтеше – мокро и зелено!
Райско кътче в жежкия ден, където забравяте за всичко, наслаждавайки се на майката-природа. Може да се разхождате или да поседнете на множеството пейки, разположени край красивите кътчета красота, навсякъде наоколо. Там можехме да изкараме и цял ден, но трябваше да пообиколим още.
Разходката с умерен ход по алеята на крепостната стена ви осигурява час, час и половина спокойствие сред приятна компания под прохладните сенки на дърветата. Красивите пейзажи над града ще ви съпъстват постоянно, тъй като алеята е разположена лако над покривите на къщите.
Следобедния лек ветрец подухва приятно, вие сте в компанията на любимите си хора, намирате се в сърцето на Тоскана … Какво повече му трябва на човек, когато е взел отпуската си и е решил да си почине и да се зареди?
За посещение на град Лука трябва да отделите един ден, но аз ви гарантирам, че толкова ще ви хареса, че непременно ще си обещаете да го посетите отново. А това няма да е никак трудно с ценната помощ на Fly Cheap Trips за евтини самолетни билети по всяко време на годината.
Не съм забравил!
Обещах ви да се пренесем на крайбрежието – в Ливорно!
За няма и час с влака сме там – билетът в двете посоки от Пиза е 20 лв.
Ливорно е сравнително млад град за Италия – развил се е като важно пристанище през 18-19 век. Но въпреки това е интересна посока за нови впечатления, ако разполагате с време и сте жадни за нови места и гледки.
Един широк канал свързва пристанището на Ливорно с река Арно, която преминава по на север през Пиза и се влива в морето няколко километра над Ливорно. Този канал в миналото е осигурявал пряка връзка на Флоренция с морското пристанище на Ливорно, заобикаляйки огромните мита, с които Пиза е облагала преминаващите по реката. В средните векове всеки италиански град е бил самостоятелна република и сам е определял начините как да се издържа. Обединението на италианците в държава се е осъществило по времето на Гарибалди – в средата на 19 век.
Гарата на Ливорно е на около 1.5 км от центъра на града. До центъра стигате по широк разлистен булевард.
В центъра е интересна крепостта Fortrezza Nuova, обградена с морска вода. Това е едно здраво укрепено фортификационно съоръжение, до което се достига през един мост, който вероятно е бил подвижен в миналото.
В крепостта има сенчест и спокоен парк, както и впечатляващи и малко страшнички казармени помещения с оръдия.
Водата около крепостта постъпва от множеството канали с морска вода, които излизат на морето при пристанището. Каналите придават специфичен колорит на града и почти няма кътче, което като снимате, те да не са в кадър.
Един интересен детайл – и в Пиза в един парк, и тук в Ливорно, край яхтеното пристанище, имаше монтирана чешма-помпа, предназначена да си измиеш краката. Това е с цел да не се разнася пясък или кал по тротоарите – нещо много добро и полезно.
На път за крепостта се минава през огромен площад с формата на лекоатлетически стадион. При него действа кръговото движение и беше много забавно. Когато някой иска да премине в улицата вляво, ще се наложи да го заобиколи целия, спазвайки правилото, докато стигне своята отбивка, която иначе е била само на крачки вляво. А обиколката на площада е повече от километър.
Под него минава един от главните канали, пълнещи с вода “езерото” около крепостта. Каналът е закрит отгоре с огромни плочи с решетки и кънтежа на водата се улавя, когато минаваш над тях.
Целият площад е застлан със ситен чакъл, а в двата му края има по една величествена статуя на техни си известни личности – място за почивка на местните ята от гълъби. А гълъбите в Ливорно са много и са навсякъде, особено около каналите, където явно се намира храна за тях.
Ако продължите от площада покрай закрития пазар Mercato Centrale
ще се озовете пред главната катедрала (Duomo) на Ливорно Cattedrale di San Francesco. Преминавайки по моста, пристигате на площада на Победата (Piazza della Vittoria) с неговата величествена катедрала Saint Maria of Soccorso и парка до нея.
Може да посетите прородо-научния музей, а ако имате време и сили – стигате до брега, където се простира дългата и широка крайбрежна алея.
Не, всъщност сили трябва да имате, защото тук непременно трябва да се наситите на морската шир, да изпратите с поглед поредния огромен ферибот за Корсика и да видите как вълните се разбиват във вълнолома на кълба воден прах.
Мястото е Piazza Mascagni с ресторанта и аквариума Asquario di Livorno.
На връщане за гарата може да отдъхнете под сенките на парк Pertini с красивия си цветен фонтан на входа и малката зоологическа градина в дъното.
Нашата лятна разходка из Западна Тоскана вече приключва, приятели.
За една седмица постигнахме почти всичко, което бяхме планирали да посетим, а открихме много непознати и нови неща.
Любувахме се на залязващото слънце над Флоренция, на прохладата на едни от най-старите ботанически градини в Европа, разходихме се по единствената крепостна стена в света с алея и градски парк върху ѝ. Качихме се на кулата Гуиниджи, която е единствената в Лука, върху която растат истински дървета с възраст няколко десетилетия, снимахме няколко сватби във Флоренция, усетихме морския бриз на крайбрежната алея за разходки на Ливорно. Разходихме се край каналите с морска вода в Ливорно, посетихме родната къща на Джакомо Пучини в Лука, а романтичната атмосфера на тамошния площад Амфитеатър не може да се предаде с думи – трябва да се почувства на място!
Така че, стягайте саковете, билетите в джоба и …
Пътеписът е публикувам с любезното съдействие на неговия автор
Пламен Иванов Кочев