Здравейте скъпи приятели на Fly  Cheap Trips 

Все не ми остава време, от както започнах с голяма любов този проект, с който искам да ви вдъхновя да пътувате, да опознавате нови места, да опитвате нови храни, да се вгледате в лицата на местните хорица, да ви накарам да се усмихнете на непознат и най-вече да бъда ваш травъл консултант и приятел, който да ви помага да организирате вашите бъдещи спомени:) 

МОЯТА ПЪРВА ЛЮБОВ

Но ето, че застудя на вън и с чаша прекрасно червено вино в ръка, в събота вечер сядам да ви разкажа за моята първа любов в Европа, Лондон. 

Не че, до тогава не бях излизала извън България, но другите страни бяха сякаш някакъв флирт за мен, докато Лондон си остана влюбване от първия път 🙂

Това е пътепис или по скоро разказ за едно незабравимо пътуване в страната на Дейвид Бауи и Миг Джагър и първия ми уикенд от многото прекарани там след това през месец януари, няма да казвам коя година, ха ха ха поне беше в този век:)

Това беше многооо многооо отдавна, но днес някак изплува в съзнанието ми и веднага се усмихнах колко бях очарована от този феноменален град, може би защото бях млада и неопитна в пътешествията, не знам …  или пък изпълнена с желание да грабя с пълни шепи всяка възможност да видя нещо ново и да пътувам:)

Тогава работих в една от топ 5  туристически агенции в София и най-престижната и най-голяма авиокомпания в моите очи по онова време British Airways правеше често игри сред агентите си за най-много на брой продадени билети за даден период. Повярвайте ми имаше многооо работа, пишехме билетите на ръка със син химикал, натискахме силно, за да се отпечата на всички купони, слагахме едни големи печати с валидадори, бяха страхотни години на голямото училище за мен, но това е друга тема на разказ и нека не се разсейваме от любовта ми все пак 🙂 Та без да разбера как се случи така бях сред наградените да получат безплатен самолетен билет до Лондон. Не можех да повярвам, аз получих билет ихаааа ураааа !!!

Времена, в които нямаше и помен от low cost компаниите, нямаше ги Wizz Air, Ryan Air, нито пък Easy Jet (хммм май като се замисля последните ги имаше, но бяха много далече от мен и вас) Бяха години, в които все още летеше конкорд- свръх звуков самолет, който взимаше полета от Лондон или Париж до Ню Йорк  за 3:30 часа, беше супер мечта на всеки IATA агент в България да продаде самолетен билет само за 20 000 щ.долара, за ваша информация полетите от София до Лондон оперираха за 3:45 мин и бяха достатъчно скъпи така, че аз бях от богопомазаните и щях да летя безплатно до Лондон:)

 

British Airways ми изкараха и шестмесечна многократна виза за Англия!  Да, едно време бяхме с визи до там, не че скоро пак сигурно няма да сме, и се приготвих да летя в средата на януари. Имах приятелка, която учеше и работеше в Лондон и щях да остана да спя при нея в престижния Notting Hill. Бях много нафукана, защото преди години  беше излязал филма с любимата ми Джулия Робъртс и Хю Грант и много ми се искаше да съм модерна ха ха ха, ех младост 🙂 Щях да летя до летище Gatwick, после с влакчето до Victoria Station и вече там да се срещна с Галя на прочутата гара 🙂

 

Галя остана в Лондон от тогава, когато учеше  и си направи туристическа агенция, една от най-яките екскурзоводки на острова. Ако ви трябва компания и професионалист за вашата разходка до там  ми пишете и ще ви свържа с нея. Супер точна в работата си и прекрасна приятелка:)

Ох, нещо май се разводнявам или виното ме хваща ха ха ха 🙂 Да не забравя за какво ви пиша, нали? 

Хайде обратно в Лондон 🙂

Може би сте били в Лондон много пъти, може и да се усмихнете като мен сега, когато четете това, но ето какво беше първото нещо, което ме изненада в града, подреността и реда, когато излизахме от метрото. И така, развълнувана обяснявам на Галя нещо на ескалатора, а тя все ме дърпа в дясно непрекъснато и накрая ми казва, ама Оля гледай какво правят другите и го прави и ти :), тук се застава от дясно на ескалатора, за да могат тези, които бързат да се качат нагоре от ляво, лелеле си казах аз, кога ли ще бъде и при нас така

Разбира се, още първата вечер отидохме на пъб, пих бира Гинес, запознахме се с един южно африканец  и неговия приятел от аржентина, които работиха в Лондон и които не можеха да повярват, че съм само за един уикенд тук, че съм от България и че можем и ние да си позволим да отидем до Англия за уикенда :), голям смях, нали?

Просто такива бяха времената и да не можехме, а сега всеки може да го направи само последвай мечтите си, всичко е на една ръка разстояние. Билетите са по-евтини, отколкото с автобуса до Бургас, визи няма и колкото искаш апартаменти под наем има на пазара. Стягай багажа и марш към летището :). Светът те очаква и чака да се запознае с теб 🙂 

Да се върнем на Галя и нейната стройна програма. Заведе ме разбира се в British museum, от зала в зала, от ескпозиция на експозия от цивилизация на цивилизация….и тогава разбрах за себе си, че аз не обичам такъв тип музеи. Просто не е моя тип усещане за града и това е 🙁

 

Урааа последва 2 часова разходка по р.Темза. Не се качихме на Окото, ха ха ха, защото и двете нямахме пари:), но пък пихме английски чай с малко мляко и ядохме малки сандвичи с пресни краставички, типично по английски 🙂

  

Имах късмета времето да е прекрасно, не валеше и не беше студено и разходките ни бяха дълги изпълнени с много снимки, позиране и усмивки. Така се озовахме пред  Buckingham Palace и на един от входовете му имаше кралска стража от онези нали се сещате от красиви млади момчета в червени униформи с дълговърхи шапки, на върха на които се вееше конска опашка или там каквото е 🙂 изправени като пушки, седящи върху страхотни черни, лъскави и с прекрасна грива коне :). Тогава ми се сториха многоо високи тези кончета 🙂 Разбира се, аз като едно типично градско момиче, живеещо на Орлов мост в София цял живот, се затичах за поредната снимка, исках и ми трябваше спомен с кон:), а Галя-  не в ляво, не в дясно, сега се усмихни, погледни на там, не не на сам  и така познайте какво ми се случи !!! Аз почувствах как коня се навежда до рамото ми, помирисва ме и ме захапва по ръката леко уж, а аз само почувствах силна болка като на удар, хем бях с пуловер и палто!!! В ужас да не се разплача от болка отстъпих и извиках – Галяяяя, той ме ухапа. А тя се смее през сълзи и ми отговаря- Знам, нали направих сигурно 10 снимки 🙂

 Така, скъпи приятели стъпих в Лондон и още първия ден ме ухапа не какво да е, а кралски черен кон:) . Как като се сетя за това да не се засмея?

След това продължихме по Оксфорд стрийт разходката си до Хайд парк. Нахранихме лебедите, патиците и толкова дружелюбните катерички. Май бяхме единствените, които послушахме речта на един човечец, който беше яхнал микрофона за малко публичност.  Нахранихме  гълъбите пред National Gallery на Trafalgar Square (все пак трябваше не само кон да ме ухапе, но и птичка да ме на а..) Насладих се за първи път в живота си, за мое щастие и не за последен, на творбите от любимите си импресионисти събрани на едно място- Мане, Моне, Реноар и Дега. Присъединихме се в музея към една група ученици и техния учител, който беше страхотен изкуствовед. Беше уникално хора усещане, поне за мен де:)

 

И  разбира се отидохме отново на пъб. И тук претърпях поредния културен шок, а именно докато правихме разбивка на деня с Галя, забелязах да влизат 4 момичета типични англичанки. Всяка някак облечена различно, нямаха вкус за съчетание на цветове… пуловер, яке или палто, шал и поглеждам на долу.. О ужас, три от тях бяха по джапанки, а четвъртата по отворени обувки без пета и боси! Ох, боже си казах, какво става тук? А Галя, отново се смее и ми обяснява, че това е нормално за Лондон и местните. Така било в събота вечер излизат, накипрени  колкото могат и според техните разбирания и боси потеглят да свалят мъже, да пият и да се смеят високо:) И точно така беше, стояхме и ги наблюдавахме, как на 10-тата минута всяка си заплю някой младеж, „запретнаха” ръкави и потеглиха на поход:) Било типично и жените да правят първата крачка в отношенията… А ние се събрахме със снощните ни нови приятели, изчакахме последния звънец на камбаната в пъба, който ни казваше със звъна си, че е 23ч. и потеглихме групово на дискотеката:)

 

В неделя сутринта, открих любовта си към английския пай с яълки, който Галя извади от фризера, сложи в микровълновата за 10 мин и закусихме. Потеглихме отново на разходки, наближаваше Свети Валентин и много ми се искаше да зарадвам с нещо необичайно любимия човек до себе си. Открихме меката за подаръци за този празник, нали знаете каква индустрия е:) Имаше такъв голям избор от картички с любовни послания, от онези, които сега четем по късметчетата с кафетата си, че останахме в магазина повече от час. Нямаше как да пропусна да не купя и  английски чай, но не онзи черния, а от сушени плодове. Такъв нямаше в София, а на мен многооо ми харесваше. Последваха отново снимки, снимки и усмивки. На връщане към квартирата изкупих супера с пайове 🙂 и се приготвихме за тиха и спокойна вечер с бутилка евтино вино и печено пиле за вечеря:) Бях пълна с емоции и много щастлива:)  

 

На следващата сутрин се отправих към летището за полета си до  София, пълна с подаръци и прекрасни емоции от супер уикенда. Гордо осъзнах, че имам 6 месечна многократна виза за осторова  и е време  да подготвя следващато си посещение в този супер град, но през лятото. Така и стана, но тогава останах 10 дена, видях много, ходих в Кралската Ботаническа градина, Зоологическата градина, къщата на Шекспир и просто се разхождах от парк в парк…..

След години отново се върнах в Лондон и разбрах, че по нищо не се е променил, освен, че бях порастнала и помъдряла. Но отново харесвах еднакви неща 🙂

Е разбира се, имаше нови заведения, пъбове, кафенете, магазини.

И тъй като аз много държа на момента със закуската ме заведоха в едно много готино местенце, част от вериги ресторанти, където имаше на много прилични цени менюта за закуска, обяд или вечеря, имаше и безглутеново меню също, на която диета бях тогава. Ако отидете до Лондон, потърсете ги, сигурна съм ,че няма да съжалявате. Супер са.

https://bills-website.co.uk

 

Пътувайте скъпи приятели и не го мислете много много, ей къде е Лондон:)

Ваша Оля